 |
| Художник Стайо Гарноев |
Из моята любима книга за Иисус, за която се сещам в тежки моменти и нужда на упование:
"...А мълчалива бе нощта в тези часове — мълчалива и
тиха като жена, която е дълго плакала. И младежът се
изгубваше в мрака, като че ли не мислеше да се връща.
Той отиваше на високия хълм край Назарет, дето вихърът шибаше лицето му с ледни камшици.
И там, в безмълвието на среднощна тъма — Човекът говореше със Себе Си.
— С Обич и Презрение препълни душата Ми, Господи! Вихърът е Твой огнен Шъпот, ала — глуха е душата Ми още! Мълнията е Твоя пламенна Уста, ала — ледно е челото Ми още! Мракът е Твой тъмен Пръст, ала — сляпо е сърцето Ми още!
— Стой, Сине Мой! Ти ще чуеш, ще видиш — и Моята целувка ще косне Твоя лоб! ...
Ти си Мешиах! Ти си Мой Помазаник! Ти дойде в света, за да бъде заклеймена душата Ти с греховете на цял свят — и да преживееш падането на всяка твар! Когато Гневът Ми се излее над човешкия род, той ще се косне до Твоя Език — и през душата Ти ще се разсипе по света! — Душата Ти е път на всяка Моя мълния — сърцето Ти е друм на всяка капка от Моята роса — Твоята помисъл е звук на всяко Мое слово! Чрез Тебе слизам Аз в хората — и в Твоя храм сбирам отломките от Себе Си, за да ги оживотворя с допиране на огнен Пръст!
Язва трябва да бъде Твоята Обич — и проказа трябва да стане Твоето Милосърдие! И всяка правда, която Твоите устни не са промълвили на света, ще Те пърли като пламък — и като мълния ще Те обжегва всяка истина, която си утаил от вселената!...
Радвай се, Сине Мой, защото Твоята правда ще бъде Твой гроб — и Твоята тайна ще доведе до Разпятие стъпките Ти!..."
И още:
„Господи, препълнена е земята с Твоята милост: научи ме на Своите повеления! Примира душата ми за спасение от Тебе: на Твоето слово се надявам! Оживи ме с милостта Си, Господи на Силите — и ще запазя клетвата на своите уста! Амен!"
За този необикновен роман - "Между пустинята и живота", неговият автор Николай Райнов е отлъчен от църквата. А това е смел разказ за живота, деянията и смъртта на Сина Божи. За мен това е съдбовен роман, посветен на всеки, който е търсил Любовта, но преди да е имал досег с книгата, не я е намирал. Това е един разказ за Сина на Любовта… Създаден в името на Любовта.
Самият Николай Райнов на едно място пише:
"Въ онова тъмно врѣме, когато надъ града и вселенната царуваше Октавианусъ Августусъ, названъ Справедливи, въ малъкъ градецъ на Гелиль Ха-Гойимъ, по име Назаретъ, се роди дѣте, чиито дѣяния и смърть мнозина благочестивци възфалиха. Не ще повтарямъ и азъ словата на тѣхните фалби, защото Синъ Божи надминава всѣка фалба, изречена отъ устни на смъртенъ. Разказвамъ живота, дѣянията и смъртьта на Сина Божи тъй както малцина еѫ спазили въ правдивъ споменъ: — тъй, както е било. Защото моята върховна почить прѣдъ Човека Йешу баръ Йосефъ ме кара да изреча цѣлата истина за Оногова, Който живѣ и умрѣ за истината."
Неговата отправна точка в това духовно пътуване са следните думи:
"В света бе - и светът чрез Него стана.
Но светът Го не позна;
Между свои дойдe.
А своите Го не приеха."
(Благовестие според Иоканаана, 1:10-11)
"В потайна самота и вътрешно мълчание води Бог душата, кога желае да й говори насаме. Искате ли да кажете нещо Богу, трябва да мълчите."
(Михуел де Молинос, “Дyxoвен водач", 1:129, 132)
