Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

Чуйте стихотворения от поетичната книга "ЧЕРНО на БЯЛО"

Автор на стиховете, естествено, съм аз. :) А чудесното изпълнение е на актьора Златко Павлов. Наистина великолепен глас, изключително чувство към думите, благодаря му за което! Част от стихотворенията са музикално оформени с творби, предоставени ми от маестро Филип Маджаров, благодаря и на него за жеста! За импресиите са използвани кадри от личния ми и семен архив, както и снимки от Пепа Маркова, Тони Елкина и Стефан Филков. 

Повече за книгата научете тук.  / Сюжетите на Радулов© Стоян Радулов 

"ЧЕРНО на БЯЛО" - поетична антология, събрала най-доброто

"ЧЕРНО на БЯЛО" - корицата, фрагмент, худ. Пепа Маркова

Няколко години след зараждането на идеята и три години от замисъла на това издание, юбилейната ми антологична поетична книга "ЧЕРНО на БЯЛО" е факт. Тя идва на белия свят точно 15 години след втората ми стихосбирка "Абсолютно: ЛЮБОВ" и 20 години след дебютната ми поетична книга "ПЪТУВАНЕ към АКАША".

На много хора трябва да благодаря за появата на това прекрасно издание и се страхувам да не пропусна някого. На първо място - приятелите, които ме окуражаваха. Сред тях ще откроя Мария Бегова, Стойна Елкина, Катя Зографова, Дарина Дечева (прочее, тя написа и най-хубавия текст за книгата ми, които ще имате удоволствие да прочетете в томчето като предговор) както и Пепа Маркова, разбира се (тя пък нарисува чудните, приказни илюстрации). След това семейството ми и близките ми - те винаги са до мен и ме подкрепят безрезервно. Благодаря и на външните ми рецензенти Георги Спасов и Тодор Каракашев – и двамата от Съюза на българските писатели, за топлото отношение към поезията ми. Книжката нямаше да е факт без съществуването на проекта "Панагюрище - духовност и творчество в едно" на Община Панагюрище, който подкрепя личното творчество на талантливите люде от Панагюрище. Благодаря изкючително много за спомоществователството и на Фондация "Асарел" – Панагюрище, сдружение с нестопанска цел, което извършва наистина активно и с отношение общополезна дейност. Признателен съм на професионалния екип на издателка къща "Фабер" – Велико Търново, както и на всички книжари и разпространители. Надявам се, че книгата ще открие точните си и страстни читатели. :)

В "ЧЕРНО на БЯЛО" са събрани моите най-добри поетични творби през годините, както и най-новите ми стихотворения, поетични миниатюри и поеми, някои от които с награди от поетични конкурси, отпечатвани в национални литературни издания и списания, звучали по БНР. Всъщност, това е истинска антология на поетичния ми път през годините и с "ЧЕРНО на БЯЛО" отелязвам 25 години от стъпването ми в света на писаното словото, донесъл ми вече няколко книги, няколко десетки документални филма и няколко хиляди публикации в периодичния печат.

Лебедовата ми песен в областта на лириката, биха казали някои. Или "краят", както казва Дарина Дечева. Признателен съм за думите, които Катя Зографова произнесе веднъж в Панагюрище по повод мои стихотворения: „Тази памет за подробности, за атмосферата на малкото градче, описано тъй вкусно и детайлно в неговата поезия, дава "тяло" на словесните фигури. А след това и полетът над малките му светове, на които поетът принадлежи и не принадлежи, е още по-висок и красив! Новите стихове на Стоян Радулов са едновременно сакрални и сетивни! Те изричат абсолюта на словото, на поезията, на тъгата и на любовта, но патетиката не звучи измислено, защото го правят по топъл и интимен начин.“

Ще си позволя да цитирам няколко изречения и от текста на Дарина Дечева – самата тя твърде талантлив поет, затова ценя думите ѝ по специален начин: „Тази книга е голяма. Защото те води към теб самия. Защото е път... Зарядът, който носи поезията на Стоян, е на (у)зряла меланхолия. Сочна и оставяща усещането за достатъчност. А писмата му – импресии директно препращат към онези тънки граници в разума, отвъд които оставаш сам. И буден... Тази книга е тъжна и нежна... И категорична. Като край. Но и някак свети нейната тъга. Започнал си да четеш страниците един, а ги завършваш друг... Това е книга на щастието. Щастието по Стоян... И това е така ясно – като „черно на бяло“.

Заповядайте на официалното представяне 

на 23 септември 2020 г., от 18:30 ч. 

в двора на старинната 

Джуджева къща в Панагюрище!

С мен тогава ще бъдат и прекрасните музиканти Нонка Маслева и Михаил Караиванов, с техните красиви акустични изпълнения с глас и китара. 




Самостоятелна изложба "ИЛЮСТРАЦИИ" на художника Пепа Маркова ще бъде показана още по времето на представянето на книгата "ЧЕРНО на БЯЛО"...  

Пепа е възпитаник на художественото училище в Казанлък и на Факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Освен живописец, рисувач и график със самобитен стил, тя е талантлив приложник и интериорен дизайнер; работи с коприна, стъкло, дърво, метал и камъни. Изработва бутикови бижута-уникати, рисува върху стъкло и съдове, изработва миниатюрни картички, прави мартеници. Изобщо – златни са сръчните ѝ ръце. Понастоящем живее и работи в София, където заедно с нея сме провокиращ се приятелски и творчески тандем. 🙂 А това са само някои от работите на Пепа, които ще бъдат показани в двора на Джуджевата къща в Панагюрище на 23 септември от 18:30 ч.

Книгата вече е достъпна чрез системата на "Български книжици" –  София – онлайн и в книжарницата им на ул. "Аксаков", под колонадата на градинката "Кристал", както и във всички книжарници и магазини за книги в Панагюрище. 

За екземпляр с автограф се свържете с мен чрез профила ми във Фейсбук и ще получите копие или копия по куриер с наложен платеж. 

За всички актуални книги на пазара от мен, вижте тук: Книги с автограф. :)

Помнете: има и по-добро занимание от писането на стихове - четенето на такива. 

Благодаря ви за вниманието и приятно четене! :)

А това е едно от включените стихотворения, в прекрасното изпълнение на актьора Златко Павлов. Красивата музика е на маестро Филип Маджаров. 

Мегаломанска история от Адамклиси или... "Траяновият обелиск"


"Траяновият обелиск" край Адамклиси е мегаломанска история - така подходяща за големите императори или за... комплексираните диктатори.

Ей сега ще разберете защо...

Някога, през 102 г. сл. Хр., римският император Траян побеждава дакийските племена след продължителни войни. В една от тези битки - битката при Тапае, днес в Румъния, а някога в България, а още по-някога - в земите на траките (мизите, гетите, даките), победата му е внушителна. Ала през 92 г. неговият XXI Хищнически легион е победен, а войниците - избити почти до крак. Та, ето защо в негова чест край Адамклиси през 109 г. римските завоевтели издигат внушителен монумент, вдъхновен от мавзолея на император Август в Рим и посветен на римския бог на войната Марс. На монумента с 54 метопа (барелефи) са изобразени различни битки на римските легиони с враговете на империята, по-голямата част от които се провеждат между 48 и 54 година. Метопите днес се пазят в музей, а един от тях е даже в Цариград. Паметникът тогава има за цел да послужи като предупреждение към племената в близост до новозавоюваната Дакия, превърната в римска провинция. До изграждането му на мястото имало олтар, върху стените на който били изписани имената на 3000 легионери и ауксилиарии, погинали тук в битката за римската република.
Но както често се случва, оригиналният монумент не оцелява до наши дни... Както и Никополис ад Иструм в днешна България - цял град, издигнат в чест на същата успешна военна експанзия, чийто величествени останки днес са до брега на река Росица при Никюп. Дакийските войни са отразени и на фамозната колона насред Траяновия форум в Рим...
И ето, нали румънците се смятат за наследници на онези, някогашните римляни, та... За да се съизмерят с тях, старият им диктатор Николае Чаушеско разпорежда на същото място до селцето Адамклиси да се издигне ако не същият, то поне равен или даже още по-внушителен "Траянов обелиск". И през 1977 г. се появява тази реконструкция-реплика-възстановка-фалшификат... Наоколо има останки от почти недостъпна римска крепост, както и разкопани и изоставени след проучванията гробове, и нито един оригинален барелеф.
И какъв странен паралел: единият самодържец е увековечен в обелиски, докато другият - разстрелян като куче и хвърлен в неизвестен гроб от службите на собствения си режим...
Прочее, това го знам от друго място (тъй като по стечение на обстоятелствата сътворих докуентална лента за Никополис ад Иструм), Траян се влюбва в новите си завоевания, обожава Мизия, където строи град след град, изгражда пътища, фортове и акведукти по целия Дунавски лимес...
А всичко това ми напомня, че сътвореното от живота на човека след преминаването му в Онзи свят, от който никой не се е върнал, остава на Земята - и делата, и победите, и загубите, и парите, и славата, и прокобата, и спомените. Ако има такива, разбира се. Животът ни е миг във Вечността. И за нея може би той, животът ни, е съизмерим с този на... винарките.
Римляните, прочее, са тачели виното.

С.Р. © Сюжетите на Радулов


Под пласта на занимателното слово се крият жилите на истинско самородно „злато”

Рецензия на втория том от книгата "Поздравъ отъ Панагюрище"
§§§
Стоян Радулов отново се обръща към миналото на Панагюрище, което е неизчерпаемо по теми и внушения. Читателят се запознава с факти, събития и личности, някои от които по-малко известни, но всички с огромно значение с патриотизма, достолепието, достойнството на поведението на панагюреца.
За основа на повествованието са използвани архивни материали – стари картички и фотографии, както и спомени на хора, които са плод на явно голяма издирвателска дейност.
В книгата доминират морално-етичните и естетически проблеми на времето. Историите са свидетелство за стремежа на обществото да покаже своята национална и духовна идентичност. В този смисъл читателят става свидетел как местното и регионалното придобива силно национално значение.
Стоян Радулов успява да събере научно-историческия и белетристичния начин на изказ. В допълнение към него е сладкодумното и оригинално описание на „епизодите”, напълно в стила на панагюрската традиция. Същевременно под пласта на занимателното слово се крият жилите на истинско самородно „злато” с неизмерима ценност, която се оценява единствено с величието на родовата памет. А еднаквите чувства през различните исторически периоди говорят за проникване на времената, където миналото се съдържа в настоящето, а настоящето е белязано от гена на миналото.
Оживяването на стародавните случки и нрави води до видими съпоставки с днешното ни време. Показвайки неподправената и неповторима атмосфера на старо Панагюрище, авторът не спира дотук. От книгата се прокрадва един смущаващ извод – личностите от миналото винаги са гледали най-първо социалното благо, после своето лично такова. И то не само най-забележителните и общоизвестни от тях, като Райна Княгиня или Марин Дринов, но и другите, макар не толкова познати. За разлика от днес, когато нещата са тъкмо обратно и при липсата на алтернативност.
„Поздравъ отъ Панагюрище” е една възстановка на славното минало на този град, а в контекста на изложението се показват същностни черти на българската народопсихология. Книгата има комплексно значение. Тя е познавателна, родолюбива и краеведска и може да се превърне в културно събитие за този край.

Тодор Каракашев,
поет и есеист, член на Съюза на българските писатели, носител на няколко национални награди за поезия, есе и превод.