Из "Моите фундаменти": Д. Дамянов

Многоточие...

Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен... Скъсан... Просто малко...
Човекът нещо искал е да каже...
Но... изведнъж се сетил... Премълчал го...
...Защо - не знаеш... Скъсаната нишка
останала. А той самият - де го?
Три точици... Прекъсната въздишка...
Единствен спомен... Някому... От него...

Дамян Дамянов

Червена пролетна империя

* * *
За всички невъзможни и красиви, ярки макове – те въздуха и моята душа прегарят.
За червената им, пролетна империя, чийто ален химн съществото ми запява.
Вдъхновени, запленени, омаяни, пияни са ми сетивата от маковете чародейни.
Вечна да е дивната им, невидяна, мощна, съвършена и ефирна красота. Да живее!
За късмета да ги зърне всеки тук да има и да прегърне тяхната омая...
За потъването в този незаслужен, пищен, царски пурпур. Макове! О, май е!

Стихове и снимки Стоян Радулов

"Красив, умен, прилично дебел..."

Колко хубаво, че Карлсон направи звънчевата инсталация!
— Мога да му звънна и сега, ако поискам — помисли си Дребосъчето и внезапно проумя, че това е отлично хрумване.
Той скочи от леглото, изтича бос до прозореца и дръпна връвта. Три пъти. Този сигнал означаваше: „Как може на света да има човек, който е толкова красив и умен, и прилично дебел, и храбър, и добър във всяко отношение като теб, Карлсон!“
Дребосъчето постоя край прозореца не защото очакваше някакъв отговор, а просто така. Но Карлсон все пак пристигна.
— Да, как може! — рече той.
И нищо повече. После литна обратно към своята малка зелена къщурка на покрива.

(Астрид Линдгрен, из "Карлсон от покрива отново лети")

Шарените хора

                       На Маргарита Петкова и на Михаил Гунчев

Има и такива, много ги обичам –
хора като бели лястовици редки –
шарени отвътре,
пъстри и отвън,
ошаряват и света –
без тънки сметки.

             И под шарената сянка, ей така – да си стоят
             на чашка или две – между цигарите,
             с дума шарена
             или пък две
             миговете шарят
             и раздават –
на този три, на онзи – колко ще –
                                                     да има, бе, влачете!
За всички щури и добри,
и за лошите дори –
сърцето не брои
нито в любовта,
нито на дъгата цветовете.

              И колчем се усмихнат, шаренеят нощ и ден,
              посивелият ни свят и делника ни черен…

              Шарените хора раждат шарените светове
              и шарят пътищата за натам.
                                                          Пъстро е
и топло затова –
                          и за късмет със тях
ви пожелавам шарени да се ошарим!

Стихове Стоян Радулов
София, 2015

"Проекция І" и "Автопроекция", художник Красимир Кръстев, изложба "Линия и цвят" - ХГ "Никола Петров", Видин, 2016 г. - сн. Стоян Радулов

Още за хората, които обичам

В дъжда

Вали дъжд.
Цял ден е така.
Валя и вчера,
и завчера.
Махваш небрежно с ръка -
нека вали.
Нека тази музика силно звучи
в пустошта на душата.
Скръбта лежи по очи,
уморена от гонитбата с вятъра.
Спят в неделя всички мечти.
В неделя вали.
Тишина. Дъжд. Нереалност.
Няма мухи.
Даже гълъбите почиват в неделя.

Вали дъжд.
Цял ден е така.
Валя и вчера,
и завчера.
От тогава
с дъх на кафе
и дим от цигари съм
в гостната на забравата.

Стихове Стоян Радулов
(Стихотворението е публикувано във виртуална библиотека "Словото" и във втората поетична книга на автора "Абсолютно: Любов".) 

Интериор, художник Тодор Васев