Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

Кратери


КРАТЕРИ

Погажда ли се слънцето с нощта
в страната на изстинали вулкани
или се дави във протуберанси?... Изстиват
всеки път по малко дълбоките ми кратери
и все по-остри стават. Събрани
нейде в дълбините тлеят още
живите мечти на лавите,
но е заприщена във своята кора
и гине неразкрита магмата.
А горе онзи пътник се разхожда
и тъжи по кървавите залези... Усеща
тръпките под своите крака и чака...
Как само чака земята в миг да се разтвори.
Но неби... Безмилостно по Кръста ѝ
опъната е кожата.
Защото няма тук
по-силен минерал от самотата,
заклещила нещастната планета,
далече от най-близката звезда
в откритото пространство
и от най-невярната комета...

Не се погажда слънцето с нощта,
и тъне в безразличие величаво.
Човекът става пак човек единствено във мисълта.
На повърхността е най-безжизнен кратер,
изоставен и самичък.
И някак подчинен...

Стихове © Стоян Радулов, из книгата "Черно на бяло", 2020
Рисунка с туш © Александър Станчев, 2001



Още на:
Страницата "Сюжетите на Радулов" във ФБ


От снимките подхванато. Истории през времена и пространства

Прадядо ми Димитър Некезов с прабаба ми Петра (горе в ляво); баба ми Ивана (на малката снимка под тях); и майка ми Нина (с колелото) като девойка пред родната ми къща в Панагюрище
§
Баба ми Ивана винаги говореше с умиление за детството и младежките си години в Смилец, за родителите си, за многото си братя и сестри - повечето по-големи от нея; за груповите вечери с дървени лъжици и борбата с големите братя кой да изяде пръв парчетата месо в гозбата, когато се случело да има такива.
В детството си се впечатлявах от думите, които използваше, за да опише предмети от бита като "софра", "миндери", "долапи", "нощви" и мерни единици като "ока" или "крина" - тях използвала, когато я изпращали до селския "показен" магазин, където смилечани извършвали разменна търговия. "Срещу една крина брашно можех да получа 20 яйца" - даваше ми примери тя.
Баба ми убедено твърдеше и че прадядо е би личен приятел на Елин Пелин от времето, когато големият писател на българското село е ученик в Панагюрската гимназия. И не можете да си представите колко поразен останах, когато намерих и снимка на двамата в нейния стар куфар от мукава, събрал небивали съкровища от един отдавна изчезнал свят. Прадядо ми Димитър Некезов, на когото всички казвали Динко, е този високият в ляво - всъщност той е с три години по-голям от Елин Пелин. Били са приятели и адаши - понеже нали рожденото име на Елин Пелин също е Димитър. След това и двамата станали учители...
Ето така през пространсвото и времето пътуват историите, пътуват и спомените.

Прадядо ми Димитър Некезов (в ляво) с Елин Пелин като ученици в Панагюрската гимназия
Всичко това минава през главата ми, докато работя по втория том на моята книга "Поздравъ отъ Панагюрище". Много човешки истории има в нея, много носталгия. Нали преди всичко сме хора с минало, настояще и бъдеще!
Ще има и още много, много фотографии от Панагюрище и селата край него някога, незабравими лица, ситуации - калейдоскоп от събития и образи...
---
Изпращайте ми положителна енергия и пожелайте на книгата успех в конкурса за финансиране на Община Панагюрище, където участва! Тя трябва да стигне до всички вас - нали това е смисълът на цялата енергия, която се върти между нас - да живеем, да се учим, да помним, да обичаме и да споделяме!

© Стоян Радулов