Това е самобитният гайдар Петър Бонев. Най-често може да го видите в градинката между СУ и НС в София. А през лятото - в Несебър, където и го снимах.
Докато свири и подрънква с чановете си, казва за себе си, че не е уличен музикант. Предпочита да го наричат небесен музикант с гайда и чанове, артист на свободна практика, разказвач или народен артист.
Докато ми свиреше и говореше, и пееше едновременно, ме гледаше с онзи поглед от първата снимка. Взиращо се, пронизващо... Изследваше душата ми. Радвам се, че онова, което откри, му хареса, защото ми позволи да го щракна, да го слушам дълго време, и ме поздрави с песента за Райна Попгергьова (Княгинята), което беше голям жест за мен.