Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

"Поздравъ отъ Панагюрище" по "Нощен хоризонт" на БНР


Как "Нощен хоризонт" се превърна в иконична панагюрска територия... Чуйте фрагменти от гостуването ми в предаването по Българското национално радио по повод отпечатването и представянето пред публика на двутомното издание "Поздравъ отъ Панагюрище". Водещ на пълнокръвния, спокоен и същностен разговор около вечната тема за Родината България е Ани Костова, за което й благодаря! :) Не бях говорил толкова много за "Поздравъ отъ Панагюрище" дори на премиерите в София и в Панагюрище. Радиовълните имат едно особено свойство - обикалят земното кълбо и срещат хора на учудващи разстояния. Благодаря на слушателите за въпросите и интереса! :) Както и на нощния екип на програма "Хоризонт" - звукорежисьорът Ралица Неделчева, и музикалният редактор Христина Янкова, която беше подбрала чудни неща.

Сантиментални отклонения на един читател в 1. л. ед. ч.

Относно: Радулов, Стоян. Поздравъ отъ Панагюрище. Том 1. 2018.
Писмо от читател, вместо предговор към Том 2. 2020.

§§§
Щрак.
Изненадващо и много приятно начало! Едно повтарящо се междуметие, но не стряскащо, а подканващо, въвеждащо.
Чувам мекото щракване на фотоапарата и виждам Панагюрище, усещам топлината, мекотата и чувам мелодията на панагюрския говор. Усещам топлата панагюрска душа.
А не съм била в Панагюрище.
Щрак.
Богатият картинен език на Стоян Радулов ме е пренесъл там. Той просто не ме оставя да се настроя на строгата документално-изследователска  вълна, което по подразбиране се очаква от мен, а ме въвлича в чувствата на снимката, на епохата, на откривателството. И в същото време ми показва точно това – документа като носител на информация, без декоративни или сантиментални изкривявания, без фалш и залъгалки – само автентичност, само истина, при това – в нейната пълнота.
Прави ми впечатление и старателното посочване на източниците.
Описаните проучвания на историята на някои конкретни снимки ме правят съпричастна на „разследването“, уплътняват представата ми за значението им. Например „Българско хоро в Панагюрище“. Усещам насладата от откривателството и от това, че не съм останала на повърхността на факта, а навлизам в живота, изобразен на картичката, в историята ѝ и дори разбирам влиянието ѝ върху хората от епохата. И отново ме кара да се усмихвам, съпреживяла радостта на откривателя. Увлича ме дотолкова, че се хващам как потропвам хорото, което може би панагюрци потропват. Питам се дали знам щеркольовата, знам ли каракачанското или някое от другите изброени хора? Впрочем и с това описание се добавят допълнителни знания – за местните хорà – а това увеличава любопитството ми.
Щрак!
Седянката: „…че хората продължили да се търсят едни други.“ (с. 52) Е, как да пропусне човек тази вметка, която за онова време не значи нищо – хората да живеят с хора е нещо, което не само се подразбира, но и няма алтернатива. Но днес… Днес ни трябва подсещане, трябва да ни се каже, да ни се напомни (!), че хората трябва да се „търсят едни други“.



Обичам да чета краеведски книги. Чета и такива, които са за далечни от моя роден край селища на България. Но не бях си и помисляла да чета за Панагюрище. Защо ли? Моят край в миналото е беден, народът му е неграмотен, а и до днес е слабо проучен. А Панагюрище! Панагюрище е символ на българския дух, град с историческа значимост. Не очаквам да намеря паралели. Но Стоян Радулов просто ме предизвика, не ми даде възможност да прелистя небрежно страниците на книгата. Чувството на радост е за мен основното чувство по време на четенето ѝ. Очаквам с нетърпение следващия том от поредицата. Старите панагюрци ме изпълват с възхищение и въодушевление. Очевидно и новите.
Книгата покрива тематично и хронологично един повече от стогодишен период и с това отговаря на заявката на автора да проследи фотографската история на Панагюрище, но и историята на фотографията, свързана с града. Някак си успява, не залита в една или друга посока, постига равновесие между изображения, документи и разказ. Данните за тях (размери, покритие, автор, източник, хранилище, история на обекта, любопитни факти и др.) се редуват без да стават еднотипни и монотонни, което преди смятах за неизбежно. Понякога има само кратък надпис с името на обекта сред по-обширно обяснените изображения или при основния текст. Навсякъде авторът поставя подходящата илюстрация с необходимите думи… В момента, в който у читателя възниква въпрос, веднага получава отговора. Тази разнообразна динамика на изложението поддържа интереса и на изкушените от фотографското изкуство и неговата история, и на любителите на града, миналото и хората му, а също и на почитателите на българската история въобще. И както се чудя как Стоян Радулов постига всичко това едновременно, откъде намира толкова талант и трудолюбие (защото краеведските изследвания са доста изтощително занимание), отварям следващата страница (176) и авторът веднага ми отговаря със следния цитат:
„Не можеш да живееш в Панагюрище, без историята на твоя роден град да не е твой спътник от най-крехка възраст.“ (Георги Гемиджиев, един от най-добрите познавачи на панагюрската история… Бел. на Стоян Радулов)
Ясно. Не стига само талант.  Трябва и панагюрска кръв.
Щрак.
Ако за мен, която не съм виждала Панагюрище, нямам роднини там и за която Панагюрище е част от общата българска история (вярно – част от най-значимата българска история, но все пак не и от моята лична) тази книга е така поглъщаща, какво ли е усещането на панагюрци?!?
Щрак!
Благодаря на Стоян Радулов за това, че с книгата си „Поздравъ отъ Панагюрище“ ми създаде неочакван духовен празник!

Незабравка Лалова


Своеборзано просветление за личен дълг към миналото на Панагюрище и неговите строители

Рецензия на втория том от книгата "Поздравъ отъ Панагюрище"
§§§
Остава удивлението ми от факта, че този огромен труд (да прибавим и първия том) е плод на един човек. „Авторът е извършил забележителна изследователска работа в множество държавни, градски и частни архиви, изчел е хиляди страници изворов материал...” (Из рецензията на Катя Зографова за първия том). Банално, и вероятно недостатъчно като обяснение, ще е твърдението, че родолюбието е водещо за него. Това, мисля, е някакво своеборзано просветление за личен дълг към миналото на Панагюрище и неговите строители. Това е кауза, обсебила Стоян Радулов като насъщна и висша отговорност и освобождаваща като реализация.
Обособена в три дяла, книгата ни предлага „кореноносни, неизменни, неотменими и незаобиколими родни сюжети”, изважда наяве „изчезналото Панагюрище” от затворените в стари куфари истории, картички и снимки, личности от по-ново време, но и такива, които са „неизвестни, незапомнени, недооценени”.
Но Стоян Радулов не се фокусира единствено в своето Панагюрище, а приобщава към него със същата пристрастеност и носталгично възхищение и част от околните селища... Припомня ни – а това засяга всички ни като българи – пионери панагюрци, като Стоян Юруков – първият български пилот в Чикаго, и Стоян Власаков – основателят на вестник „Оборище”, благодетели, основатели, изследователи, забравени писатели, художници...
Подобно на семейства, които с десетилетия записват своята история във фамилната си библия, така и панагюрци вече разполагат с още едно свое настолно четиво – с тази уникална по рода си книга на Стоян Радулов, към която ще посягат, за да видят как са изглеждали техните предци или града им, за да извикват в паметта си имената и делата на възрожденци, хайдути, революционери, въстаници, учители, първооснователи в различни сфери, строители на свободна България...
„Поздравъ отъ Панагюрище” е всъщност метонимичното назоваване на България – защото историята на този град, колокото и да е уникална и „лично припозната” от автора й, е до голяма степен националната летописна енциклопедия, достойна за библиотеката на всеки българин.

Георги К. Спасов,
писател, член на Съюза на българските писатели и носител на наградата му за сатира през 2011 г. 

Превръщане на черно-бялото в цветна история


"Поздравъ отъ Панагюрище" в навечерието на 3 март

Стоян Радулов, публицист и изследовател, журналист и поет, програмен директор на ТВ "Туризъм" и откровен родолюбец издаде втора част на „Поздравъ отъ Панагюрище“, част от поредицата „Нашето Панагюрище, моите панагюрци“. Книгата е във всички книжарници в Панагюрище, в „Български книжици“ в София и онлайн – в http://knigabg.com/. И вече има своите нови-стари фенове, които в електронните медии неотменно и сърдечно поздравяват автора за очакваното ново изследване.
Книгата продължава с историите от миналото и днешното на Панагюрище в снимки, стари картички и разкази. Ние пък ще ви я разкажем в следващия си брой, а засега само казваме: Браво, Стояне! Читател на вестника тези дни възкликна: „Ама това е толкова работа, документи… и толкова бързо!“
Така е. С всяко „щрак“ всред страниците на „Поздравъ отъ Панагюрище“ идва нова и нова и още по-интересна история или коментар под стар фотос, най-често предоставен от жители на общината.
Официалното представяне на книгата в Панагюрище този път ще предшества това в столицата. Стоян Радулов събира фенове на 2 март, понеделник, от 18,00 ч. в Народно читалище „Виделина“, а на 3 март, вторник, от 11,00 ч. ще се срещне с читатели в с. Баня, в местното читалище „Пробуда“. Какъв по-хубав контекст от Националния празник за тази визионерска творба!

Веселина Велчевав. "Време 2001" - Панагрище, бр. 6 / 21 - 27 февр. 2020 г.


"Поздравъ отъ Панагюрище". Превръщане на черно-бялото в цветна история

Стоян Радулов организира изследването си „Нашето Панагюрище, моите панагюрци. Поздравъ отъ Панагюрище“ за историята на Панагюрище около стари и нови фотографии и ги нарича „бъбриви“. Той самият обаче не е бъбрив, а силно организиран, отговорен и дисциплиниран и като текстописец, и като изследовател, и като вече отличен познавач на знакови събития от историята на родния град. А дали го обича и дали емоцията му е тук, където е домът, близките и куп приятели – та това е видно от първата до последната страница. Защото любовта или пристрастието към нещо или някого не се изразява в сълзливо споделяне, а с познание.
Повече от познание е книгата на Стоян Радулов. По повод фотосите от близкото минало на Панагюрище той прави отлични аналогии и ретроспекции. Фотоспомените са повод да припомни познати мащабни събития или забравени или незабелязани малки факти, които превръщат историята в пластичен разказ. Такъв е случаят с живота и съдбата на Райна Княгиня, която уж добре познаваме, а тук, в „Поздравъ отъ Панагюрище“ могат да се прочетат уникални и само на пръв поглед незначителни случки и детайли. Или за основателя на в. „Оборище“ и смятан за пръв разследващ журналист Стоян Власаков. Много интересна е и очерковата студия за Стоян Юруков, пилот в Чикаго и един от основателите на велоспорта в България.
Дисциплиниран и подреден автор, Стоян Радулов тръгва от фотоса и реди факти, но и съждения в един приятен, лек и непреднамерен стил. Далеч е от войнстващия патриотизъм и никъде не заявява личните си вълнения, но те прозират, усещат се във всеки стилистичен жест и подтема. Книгата не е опит за пренаписване на историята, не е и чиста документалистика, но е един прекрасен нов прочит на миналото на родното Панагюрище по един интересен и, да, бих казала, нестандартен и модерен начин. Но текстът е максимално коректен и по отношение на упоменаването на източниците на информация. Там Радулов се проявява като не-модерно съзнателен. Имам предвид, че сега живеем в епохата на фалшивите новини, във време на измислици, представяни като „истина“, като „романтична
истина“. В „Поздравъ отъ Панагюрище“ нито за миг читателят не може да си помисли, че има отклонение от историческата реалност – и в етнографските наблюдения, и в разсъжденията за градската архитектура, и в серията факти около
героичните събития и т.н. И въпреки това текстът е четивен, увличащ, приятен. Не те запъва в терминология и историзъм, изречен витиевато и затова дълъг и скучен. Текстът на Радулов е бистър и сам по себе си избистря в мисълта на читателя ясна и пластична картина, фрагментирана, но образна и логична.
„Поздравъ отъ Панагюрище“ реабилитира въввисока степен присъствието на старите фотоси. Идеята да се изгради структурата на едно изследване за Панагюрище на тяхна основа е повече от интересно, както е модерно да се казва – то е иновативно. Неслучайно десетки панагюрци се отзоваха на призива на автора и още за първата част на изданието разгледаха с нови очи старите албуми, вероятно забутани в някое тайно кътче из домовете, там, където се пази нещо ценно, но неактуално, непрактично. Е, сега фотосите, а и историите около тях излязоха наяве, осветени в нови цветове. Днешните притежатели на снимките и картичките явно са споделили стари истории, чути от баба и дядо, Стоян пък внимателно е разглеждал потъмнелите листи и е открил по тях толкова много знаци на времето. Картичките са му разказвали – с писаното на гърба, с авторството на фотографските студия, с винетките и старите украси… Ето, проговорили са му, пробъбрали са му – забавно и за любопитни факти. Те и досега са били готови да говорят, но сега са чути – от Стоян Радулов в „Поздравъ отъ Панагюрище“. И от черно-бели Радулов ги превръща в цветни истории.
Впрочем, отново, както за предишното издание, ще изразя съжалението си, че фотографиите не са достатъчно големи, а има и такива, които могат да са в цветен вариант, но ясно е, че са нужни повече средства за печат, и не
само.
Книгата на Стоян Радулов вече има своите читатели, макар да излезе от печат на 14 февруари. Ако беше само история, щеше да е хубаво. Но тя е и белетристика, осветена от нестандартното мислене на автора и интересната сюжетна рамка – разказ уж само по старите фотоси.
Смея да вярвам, че второто издание ще бъде последвано от трето.

Веселина Велчевав. "Време 2001" - Панагрище, бр. 7 / 28 февр. - 5 март 2020 г.

Моменти от представянето на книгата в Панагюрище. 
2 март 2020 г., Народно читалище "Виделина - 1865"