От
хилядолетия Балканите са кръстопът на народите и тук са си дали среща
разнородни етнически и религиозни общности. Влизали са в контакт или
конфликт различни културни системи. През ХV век почти целият полуостров е
включен в набиращата мощ Османска държава. Така районът се превръща в
контактна зона на две от основните религии на Средните векове и Новото
време: християнството и исляма.
„Между
полумесеца и кръста” разказва за една изключително малко позната част от
населението на България – къзълбашите. Това е един от тюркоезичните
етноси в страната, изповядващи алевизма - религиозно течение в
неортодоксалния ислям, близко до неговия автентичен вид и твърде общо с
ранното християнство. Учението им е тайно, предава се от уста на уста в
родово-религиозните общини, наречени „джемове”, записва се понякога на
ръка в обикновени тетрадки, а религията им е скрита, затова и слабо
позната...Но самите алевии днес са по-различни. Имат желание да
споделят. И го правят с готовност пред камерата на екипа – оживяват
разкази, ритуали, звучи автентична музика, показват пазени в дълбока
тайна практики...
Филмът
разказва кои са алевиите, къде живеят, откъде са дошли, и запознава с
историята на вероизповеданието им. Особено отчетливи са моментите за
нещата, които ги правят различни от българите, но и нещата, които ги
обединяват с тях.
Българските алевии в началото на ХХІ век според
различни данни са между 60 и 80 хиляди човека. Живеят в няколко десетки
села, основно в Лудогорието, Добруджа и в Източните Родопи – районът на
градовете Момчилград и Джебел. Една част от алевиите били преселени
насила през Средновековието от източните погранични територии на
Османската империя в близост с Иран и Азербейджан. Друг от пътищата на
разпространението на алевизма в българските земи бил чрез влиятелния
шиитски орден „Бекташия”, основан през ХІІІ век от шейх Вели Бекташ и
проникнал в еничарския корпус...
Камерата посещава няколко от
селата, населени от алевиите в Лудогорието, както и три от свещените за
тях места – текета, сред които и небезизвестното Демир баба теке в ИАР
„Сборяново”. Лентата показва богатството на културата и традициите на
днешните алевии, фокусирайки се върху историята, живота, празниците и
обредността. Заснет е в детайли най-големият им празник – Хъдрелез...
Това
са те - българските алевии. Част от един народ на кръстопът... Между
полумесеца и кръста. В една от най-красивите им песни се казва: “Нас ни
наричат хора, които най-рано сме прозрели и достигнали божията тайна;
ние сме много просветени, съвършени, разумни хора. Ако си от хората с
отворени очи, гледай Али. Нас ни наричат хора, знаещи най-голямата
тайна. Затова нас ни наричат светци, избавени от мъките на ада, затова
ни наричат къзълбаши.”
В историята на българското документално
кино „Между полумесеца и кръста” е едва вторият филм, който отправя
поглед към културата, вероизповеданието и традициите на алевиите.
Попадение на екипа е консултантът на продукцията Невена Граматикова –
самата тя представител на къзълбашите, но същевременно и първият
професионален историк от общността, посветил живота си на нейното
изследване.
_______________________________
"Между полумесеца и кръста"
Документален филм / Времетраене 34:04 минути / България / Продуцентски център Футура вижън. По поръчка на Телевизия Туризъм
Сценарий Стоян Радулов. Консултант Невена Граматикова.
С
участието на: Гаафил Камбер Юмук, Мехмед Сали Ибрахим, Сюлейман Велиев
Ага, Кемал Есев Джеферов, Фериде Сали Юмук и др. Оператори Николай Василев, Живка Петракиева. Режисьор по монтажа Радосвета Петрова. Музикално и звуково оформление Диана Николова. Текста четат Иван Иванов, Цветан Ватев. Продуцент Георги Крумов
Няма коментари:
Публикуване на коментар