Лодки...

 "Чака нашата лодка. На кея ела, на кея ела..."

"На лов за рибка-бананка..."

 "Прелъстена и изоставена е... Спящата красавица..."

 "Накара ни да стенем самотното море..."

"Намереното мое Изгубено море..."

...Пропиляване

Един.
Таймерът е на петнайсет (разбирай ме - минути).
И луминисцентните отблясъци ми казват да заспя,
че го няма все това, което другите наричат “време”.
Че утре трябва да броя,
което някак си успявам, представи си, да работя.
А после пак да мина през аптеката…
Сутринта да включа бойлера във четири (и половина)…
Задължително да се обадя на тези тримата
и на онези четиримата…
Да купя (няма как) храна на двете котки…
Да заредя и да запаля печката...
И да напиша двеста реда… За моето съвремие…
За какво?

За да не ми остане пак проклето “време”
                                                       за метафори
и инертността на моя ден
да порасте като дъждовен облак
до ужасяваща хипербола.

Звъни досадно сутринта.
Във четири и двайсет. А аз съм още буден.
И ще гоня пак съня до спирката студена.
О, да,
аз имах време да поспя.
Аз имах време (и навярно сили) да не бъда този Аз.
Но се пропилях
във делничното суетене…
Стихове Стоян Радулов
    
П.П.  Забравих само кога ли точно беше –
във без петнайсет или във и петнайсет.

Панагюрище. Снимка Стоян Радулов

М.о.р.с.к.и.с.ъ.н.и.щ.а...

М.о.р.с.к.и.с.ъ.н.и.щ.а. от серията Ш.а.н.т.а.в.и.р.а.б.о.т.и.

За първи път за перспективите

... Копнежът за вселена с други измерения
е рожба на земята 
                         и пак към нея ще ни върне...
                                          Блага Димитрова

Мислех –
няма да тръгна
на пътешествие по другите светове,
а винаги ще си остана тук,
на Земята...
но чух нещо тихо да ме зове...

Това е именно вселената със други измерения,
която раждам,
за да имам перспективи.

За първи път усещам ясно,
че ако ги няма,
ще назадна, или пък ще умра,
или пък там, където най не искам, ще отида.

По-ярки и митични от звезди,
по-животворни и от слънцето
са перспективите,
защото те основите във нас държат
и около тях спиралата се вие –

и най-вглъбените ни принципи
израстват,
за да поддържат тезата ни – че сме живи,
макар и на Земята...

Стихове Стоян Радулов

(Публикувани в 
дебютната книга "Пътуване към Акаша" 
и в сайта "Откровения")