Поздравъ отъ Панагюрище. Винтиджъ во кратце

 „Поздравъ отъ Панагюрище“. Пощенска картичка. 1910 г.

Една от най-старите снимки с общ изглед от Панагюрище. Кадрото е от известния столичен фотограф Иван А. Карастоянов (1853-1922), който заедно с брат си Димитър тиражира масово пощенски картички с изгледи от България през първите десетилетия на ХХ век. И двамата са потомствени фотографи, синове на „майстора на светлописи“ и гравюри Анастас Карастоянов от Самоков (1822-1880), снимал Васил Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ангел Кънчев, Ильо войвода и др., и внуци на известния някогашен издател и търговец на щампи Никола Карастоянов (1778-1874). 

§§§
В старите снимки и в някогашните пощенски картички миналото изглежда хем еднакво, хем различно, хем познато, хем непознато, но в повечето случаи – приятно и желано, даже романтично. Особено за любопитния пътешественик, който се интересува не само от местата, но и от времената, от хората, направили местата такива, каквито са днес. Прочее, това се отнася и за местния родолюбец. За тези, които знаят, и за тези, които не знаят своята история.
А какво ни разкриват уникалните и стари пощенски картички от някогашния град Панагюрище и красивата му околия, както и архивните кадри, потулени из прашасали албуми и отдавна пожълтели страници на книги и вестници...
Щрак.
В тях откриваме много исторически моменти, образите на интересни хора, както и отглас от градския облик – как са изглеждали улиците, събитията, хората, площадите, сградите, паметниците... В старите снимки са запечатани паметни места и моменти. Те са летопис и образ...
Още веднъж се уверяваме, че Панагюрище е възрожденски град, изпълнен с история и с духовни богатства и преизпълнен с поводи за гордост. Град – символ на родолюбие. Град с национална памет и самосъзнание. Със сигурност – заслужен център на Възраждането, но и на новата, модерна, съвременна България. Град, чиито хоризонти не свършват с Маньово бърдо, напротив – от там те само започват.
И всичко това идва от интересните образи, провокиращи разказите за любопитни истории, някои от които със сигурност ще откриете за себе си и за първи път.
Щрак.
За Панагюрище през годините са написани и издадени много, много книги – краезнанието тук е на особено високо ниво. Даже си имаме краеведческа награда – „Любородие“. Но ако историята е много обстойна в описанието на подробностите – изследователи като Атанас Сугарев, Лука Меченов, Руска Патърчанова, Панчо Шопов и Георги Гемеджиев са били
изключително прецизни в работата си – то снимките придават истинската плът на обекти и събития като летопис за определено време. Архитектурните планове и фотографии, например, са помогнали на поляците да възстановят Варшавското Старое миесто такова, каквото е било преди разрушаването му по време на Втората световна война. Ирландският писател Джеймс Джойс пък е казал, че описанието, което е направил на своя Дъблин, може да послужи за неговото изграждане наново, ако един ден бъде унищожен от бедствие или катаклизъм.
Така че и най-подробното описание вече е безценно с точното фотографско изображение. Пък и всяка снимка разчита на универсалния език на образа – той е разбираем за всеки.
Щрак.
В тази книга се случва дори нещо друго – образ от града, хубава снимка или изпипана картичка често провокират да се поинтересуваш за местата, хората и събитията, запечатани завинаги от фотографията. Получава се нещо като истинско търсене и отключване на точното визуално светлоописание на Панагюрище, на неговата визуална история. Не пълна, разбира се, но изключително интересна.
Настоящият том „Споменъ отъ Панагюрище“ всъщност е първа част от поредицата „Нашето Панагюрище, моите панагюрци“, посветена на оживялото минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати на родния град. Един от томовете ще съдържа още очерци и фейлетони за съвременни, даровити и изявени в различни области на изкуството, науката, спорта, икономиката и обществото личности от Панагюрище, включително някои интервюта. В друг пък ще стигнем и до статии, подредени като изчерпателен празничен и исторически календар на Панагюрище с характер на енциклопедичен справочник и отново богат илюстративен материал.  За всичко това е ползван максимално широк кръг от източници. Около снимките и картичките в този том ще прочетете оригинални текстове или цитати с публицистичен, есеистичен и белетристичен характер, както и мемоаристика.
Изображенията, включени в текста, са около 350, някои от които – колажирани, а темите на историите са над 80, разпределени в четири тематични дяла. Текстовете са ориентирани към максимално широка аудитория, като идеята е да помогнат при изграждането на плътен бекграунд на историите за по-плътното им и аналитично възприемане.
Целта – да се получи любопитно четиво – визуално пътуване през времето – красноречив албум на епохата , на ХХ столетие в Панагюрище.
Щрак.
Повечето места от старите снимки, разбира се, вече са коренно променени. Улици и сгради са изчезнали. Докато други сякаш са останали недокоснати от годините. Хората от едновремешните снимки също са заминали в небитието, но много от тях са оставили като наследство делата си и така продължават да живеят зримо сред нас.
Пък и разчитайки историите около интересните кадри, често стигаме и до имена на големи и интересни личности – някои познати, докато други – никак. А знаем, че талантливите, дейни и работливи панагюрци, често първенци в своите области, са напарвили много... За съжаление, често не си даваме сметка колко много наистина е това и колко много наистина са те – до какви висини е стигал житейският път на някои от тях и какви приказни мечти са преследвали...
И тъй като към днешна дата сякаш не умеем да ценим себе си, а какво остава да оценим някой друг или нечии други дела, все пак трябва отнякъде да започнем.
Ние имаме възможността да стъпваме по вече изградени основи, по надградено над тези основи историческо, духовно, материално, обществено, семейно достойнство. Но виждаме, че не го ценим, не го дообогатяваме, не го доразвиваме, не го надграждаме. Което е повече от жалко. А по-лошото е, че в много от случаите просто сме го забравили.
Ние имаме къса памет. Не тачим достатъчно предците си, не помним заветите им, дори да стъпваме по тях ежедневно. Дори да ни бодат очите.
Щрак.
Още с появата си първите фотографи в България са наречени благозвучно и романтично с думата “светлописци”. Това наистина е точно определение, защото те с помощта на светлината и сянката са ни оставили неоценими подаръци за бързо прелитане през времето. Така получаваме важна информация, която трудно бихме събрали по друг начин. Много от тях са си давали и ясна сметка за значението на труда си и са подхождали с необходимото уважение – към себе си и към обектите, които са снимали. Кадрите, увековечени на фотографските им плаки, уж застинали и стопирали мига, днес са бъбриви свидетели на бурното движение на времето, на бесния бяг на техниката, на самата ни еволюция...
И разказват ли, разказват...
Щрак.

© Стоян Радулов, из увода на първия том на книгата "Поздравъ отъ Панагюрище"

(Книгата се продава в системата на Български книжици. Както и в книжарниците на Панагюрищще.)

Изглед от местността Кладенчето край Панагюрище. 14 апр. 1913 г.

Държавен архив – Хасково, фонд 714К, опис 1, а.е. 75, л. 53

 И това кадро, заснето за пощенска картичка в размер 13/8 см, е тиражирано многократно от фирмата „Райко Белопитов и син“ през следващите години – има тираж и от 1927 г. Също – любим сюжет от Панагюрище от първата половина на ХХ век – „стъргалото” на гражданите, място за вечерни разходки, срещи и раздумка. Така пред очите ни оживява някакво Панагюрище, хем толкова различно от това, което е днес, хем близко и родно. И толкова често – удивително, изненадващо, спокойно, достолепно. Като тези две млади моми по-долу.

Още на: РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във ФБ

https://www.facebook.com/RetroPanagyurishte/