Родопски поляни, изпълнени с вълнуващи минзухари...
Оставям ги да продължат да радват небето над Юндола, както мен ме радваха...
Пречистен от въздух, от красива природа и две свещички в параклиса "Св. Петка" и зареден от границата между два свята - Родопите и Рила, Този и Онзи, мога да продължа през сезоните - а все хубави идват, надявам се...
Когато попадна на такава гледка, сякаш се докосвам до Вечността.
А тя обича легендите.
Латинското име на минзухара е Крокус (Crocus) е от семейство Перуникови. Та, според една древноримска легенда, Крокус бил млад и добър овчар. Веднъж, докато пасял стадото си, срещнал красивата нимфа Смилакс и лудо се влюбил в нея. Изумени от силата на чувствата, които се разгорели между божествената девойка и простосмъртния, боговете решили да ги съберат завинаги. Те превърнали момичето в неувяхващ тис, а Крокус - в прекрасно цвете, което цъфти и през пролетта, и през есента - за да се събира със своята любима...
Според друга легенда пък, преди да се отправи към мъченическа смърт, свещеникът Св. Валентин увил в хартия нежен минзухар. Той тайно го подарил на Августина - сляпата дъщеря на пазача на затвора, в който бил хвърлен заради своята вяра. Още щом разгърнала хартията, девойката прогледнала...
А аз даже нямам нужда от легенди, за да ме вълнуват Юндолските минзухари...
Стоян Радулов
Няма коментари:
Публикуване на коментар