Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

Съществително / Из Черно на бяло / New edition video



"Какво съм аз? - Едно обикновено, скромно съществително (с печатни грешки, вероятно); подлог в дълго, сложно, може би съставно изречение... В богатата, безкрайна реч на нашия живот..."

Клип по стихотворението "Съществително
от поетичната антология "Черно на бяло".

Автор на стиховете и видеото Стоян Радулов.

© Сюжетите на Радулов





С вкус на виолетка / Из Черно на бяло / New edition video



"Препускат все напред забързани годините. Но защо ли ми довява споменът от нейде, от далече - прекрасен вкус на „Виолетка“..."

Клип по стихотворението "С вкус на виолетка

от поетичната антология "Черно на бяло".

Автор на стиховете и видеото Стоян Радулов.

© Сюжетите на Радулов


 

Усещане за Созопол


Колкото пъти ми се случи да съм по нашето Черноморие на юг от Стара планина, все гледам да отскоча до Созопол. Да не говорим, че в старата, вдъхновяваща Аполония и околностите (от Градина, през Златната рибка, Харманите, Смокиня, Каваците, Алепу до Аркутино) през лятото са ми любимите почивки. Дето се вика - въргалял съм се по всички тукашни плажове... Понякога посещавам музея, понякога някои от галериите, църквите, слушам концерти в летния театър, или в някой от баровете като "Мишел", "Липстик", Джини", разхождам се из старите крепостни стени, сред разкопките и т.н...
Но нищо не ми носи онова голямо удоволствие, както разхождането по старите калдъръмени улици, между каменните къщи, чиито горни етажи почти неизменно са обшити или построени изцяло от дърво; съзирането на околните заливи зад старите дувари и разцъфтелите трендафили, зокуми, фрезии и смокини, бликовете на светлината по морската вода - на залез или изгрев; разходките покрай стотиците лодки, яхти, туристически корабчета и рибарски гемии...
Макар, че първото му име, дадено от гръцките колонисти, е Антеа, то е променено още в античността на Аполония - в чест на древногръцкия бог. Може би защото той е покровител на изселниците, а и - почитан в Античността като лечител. От Късната античност градът вече е известен и като Созополис - или Град на спасението, на избавлението, на оздравяването.
Но както и да се е наричал, пристъпвайки всеки път из него, усещам именно това избавление. То ме носи извън реалността, извън времето, извън пространството. И снимам ли снимам, но нито една снимка не може да запази изцяло онова усещане, което лази от кожата ми и се запомня завинаги в костите ми....
Не искам да ви споменавам нищо туристическо - всеки знае къде е Созопол - по магистралата до Бургас, след това по пътя на юг и сте там; нито искам да ви говоря за туристическия бум и прекомерното застрояване на новите квартали с хилядите съпътстващи проблеми.
Думата ми е за тези къщи в Стария град, много от които - архитектурни паметници. А някои - и с историческа, други - с културна стойност.
Такава точно сграда е вила "Буря" например, където Андрей Николов се обяснява в любов към морето чрез своите картини, за да се превърне в един от най-известните ни маринисти. И той е човек от сушата (като мен), от Шумен е... Но Созопол изглежда му действа по същия начин - магнетично, опияняващо, нетърпящ дълги и трайни дистанции. (Всъщност, точно тази къща е в "Новия" град, но отдавна е затворена, а картините на Николов са голяма част от експозицията на галерията в бившето училище, в Стария град.)
Съзнавам, че много от хубавия, стар Созопол, от живота в него, си е отишло безвъзвратно - няма как, така е с неумолимия ход на живота; ясно ми е и че голяма част от старите къщи са изкупени от "софиенци" и хора, придошли откъде ли не. Това обаче е и признак тъкмо на тази любов към града, за която говоря. Но пък и някои хубави неща, позагубени през последните двайсет години, се завръщат в Созопол. Те може да не надвиват китайския евтин кич, който залива всичко... Но моето око ги вижда и оценява, а душата ми пее... Като едно магнитче за спомен от едно вече минало лято, което ще ме гледа години от вратата на хладилника - борова дъсчица, изрязана на ръка, мината с шкурка, колкото да се изчистят тресчиците при обработката, със стара снимка на улица "Аполония" и прикачена към нея дантела... Стари жени още продават от тези дантели по улиците на Созопол... Това магнитче е проява на артистичност от един иначе майстор в строителството, отдал се на художеството и открил малко магазинче за изкуство и уникати. И тази година минах по същата улица, магазинчето още е там, магнитчетата с дантели са сатанали неизброимо число, а артистичността на съдържателите се е разляла и по улицата наоколо...
Созопол и морето винаги ще са тук и все така примамващи. Обожавам морето през юни, когато то е по-красиво отвсякога - по карибски синьо и светло, направо млечно, заради някакви сюблимни морски цъфтежи на фитопланктона.
Така че - Созопол е просто приказка, и то - недоразказана...

С.Р. © Сюжетите на Радулов

 

Кръстатица / Из Черно на бяло / New edition video

 

"И аз единствен - непознат, по чудо тука озовал се, валя и капя - и като син, и като дъщеря, и като далечен братовчед или пък брат... между Небето и Земята на България."

Клип по стихотворението "Кръстатица

от поетичната антология "Черно на бяло".

Автор на стиховете и видеото Стоян Радулов.

© Сюжетите на Радулов