Видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко.” (П. Елюар) „На всяко създание му подхождат още няколко други живота.” (А. Рембо) „В цъфтежа е целта!” (Е. Дикинсън)

Мегаломанска история от Адамклиси или... "Траяновият обелиск"


"Траяновият обелиск" край Адамклиси е мегаломанска история - така подходяща за големите императори или за... комплексираните диктатори.

Ей сега ще разберете защо...

Някога, през 102 г. сл. Хр., римският император Траян побеждава дакийските племена след продължителни войни. В една от тези битки - битката при Тапае, днес в Румъния, а някога в България, а още по-някога - в земите на траките (мизите, гетите, даките), победата му е внушителна. Ала през 92 г. неговият XXI Хищнически легион е победен, а войниците - избити почти до крак. Та, ето защо в негова чест край Адамклиси през 109 г. римските завоевтели издигат внушителен монумент, вдъхновен от мавзолея на император Август в Рим и посветен на римския бог на войната Марс. На монумента с 54 метопа (барелефи) са изобразени различни битки на римските легиони с враговете на империята, по-голямата част от които се провеждат между 48 и 54 година. Метопите днес се пазят в музей, а един от тях е даже в Цариград. Паметникът тогава има за цел да послужи като предупреждение към племената в близост до новозавоюваната Дакия, превърната в римска провинция. До изграждането му на мястото имало олтар, върху стените на който били изписани имената на 3000 легионери и ауксилиарии, погинали тук в битката за римската република.
Но както често се случва, оригиналният монумент не оцелява до наши дни... Както и Никополис ад Иструм в днешна България - цял град, издигнат в чест на същата успешна военна експанзия, чийто величествени останки днес са до брега на река Росица при Никюп. Дакийските войни са отразени и на фамозната колона насред Траяновия форум в Рим...
И ето, нали румънците се смятат за наследници на онези, някогашните римляни, та... За да се съизмерят с тях, старият им диктатор Николае Чаушеско разпорежда на същото място до селцето Адамклиси да се издигне ако не същият, то поне равен или даже още по-внушителен "Траянов обелиск". И през 1977 г. се появява тази реконструкция-реплика-възстановка-фалшификат... Наоколо има останки от почти недостъпна римска крепост, както и разкопани и изоставени след проучванията гробове, и нито един оригинален барелеф.
И какъв странен паралел: единият самодържец е увековечен в обелиски, докато другият - разстрелян като куче и хвърлен в неизвестен гроб от службите на собствения си режим...
Прочее, това го знам от друго място (тъй като по стечение на обстоятелствата сътворих докуентална лента за Никополис ад Иструм), Траян се влюбва в новите си завоевания, обожава Мизия, където строи град след град, изгражда пътища, фортове и акведукти по целия Дунавски лимес...
А всичко това ми напомня, че сътвореното от живота на човека след преминаването му в Онзи свят, от който никой не се е върнал, остава на Земята - и делата, и победите, и загубите, и парите, и славата, и прокобата, и спомените. Ако има такива, разбира се. Животът ни е миг във Вечността. И за нея може би той, животът ни, е съизмерим с този на... винарките.
Римляните, прочее, са тачели виното.

С.Р. © Сюжетите на Радулов


Няма коментари:

Публикуване на коментар